Акупунктура, как работи?

Чрез преминаване през Ци, жизнената енергия, която циркулира във всеки жив организъм. Преминаваме през философията на Ин и Ян, тъмната и светлата енергия и страничната ѝ страна, стигаме до научната обосновка и отговора на въпроса как работи акупунктурата. И всъщност, колко ефективна е тя при лечението на остра и хронична болка.

През последните години вече са налични клинични проучвания, ветеринарни и хуманни, които доказват ефективността на акупунктурата чрез различни изследователски методи. Поставянето на игли в определени акупунктурни точки стимулира периферната нервна система, а оттам и централната нервна система. Аналгетичният ефект на акупунктурата може концептуално да се раздели на три сегмента: локален, сегментен (мозък) и супрасегментален (гръбначен мозък), като не трябва да се забравят и отделените ендогенни опиоиди и възпалителни супресанти.

Но нека започнем отначало. Какво представляват акупунктурните точки?

Те имат специфично анатомично местоположение, което съответства на места с висока концентрация на нервни окончания, малки кръвоносни и лимфни съдове и имуномодулиращи клетки, като мастоцити. Много акупунктурни точки са близо до области, които генерират болка и мускулна дисфункция, които включват мускулно-сухожилни връзки, миофасциални тригерни точки и мускулно-моторни точки.

И какво се случва, когато вкараме иглата?

Локалният ефект, който предизвиква, е реакция на всички структури, разположени в дадената точка. Това са кръвоносни съдове, имуномодулиращи клетки и аферентни нервни окончания, които реагират на допир, натиск, болка и химични промени; мускули; жлези; и съединителни тъкани, всички те допринасят за неговите ефекти. Тези структури взаимодействат с акупунктурната игла близо до мястото на поставяне и нервната система се стимулира както локално, така и дистално. Когато забием иглата и я манипулираме, получаваме нещо като залепване на локалната тъкан към иглата. Колагеновите и еластинови влакна се увиват около иглата, което води до деформация на локалната колагенова матрица. Стимулирането на нервните окончания причинява каскада от освобождаване на цитокини, активиране на мастоцити и вазодилатация в отговор. По-дълбокото поставяне на иглата също води до по-интензивна реакция. Акупунктурата стимулира локалното освобождаване на ендогенни опиоиди от лимфоцити, макрофаги и гранулоцити в околните тъкани. Тези опиоиди действат върху периферните нервни рецептори в тъканта, за да потиснат разпространението на ноцицептивни сигнали. При използване на електроакупунктура с различни честоти се засилва ефектът от разделянето на различни ендогени. След нискочестотна стимулация (2-4 Hz) може да се наблюдава освобождаване на бета-ендорфин, енцефалин и орфанин, докато освобождаването на серотонин и норепинефрин се наблюдава след по-високи честоти (80–100 Hz).

По време на ембриогенезата сегментите на гръбначния мозък и гръбначния стълб се развиват в тясна синхронност, което обяснява как нервите и коренчетата на всеки сегмент на гръбначния мозък са разпределени между гръбначния стълб. Тъй като соматичният дерматом (област от кожата, инервирана от един сегмент на гръбначния мозък) се разширява по повърхността на тялото, първоначалната му сегментна инервация се запазва. Има значително припокриване на периферните нерви в тези области на кожата. Поради тази свързаност чрез споделени инервации, всяка част от отделен сегмент има потенциала да модулира други части на същия сегмент. Акупунктурата провокира много антиноцицептивни ефекти на ниво гръбначен мозък. Активността на NMDA рецепторите, които играят важна роля в модулирането на хроничната и патологичната болка, е намалена. Това активиране води до по-голяма, по-болезнена реакция на стимули чрез промяна на прага за възбуждане на нервите.

Поради този ефект, акупунктурата има голям потенциал при лечението на хронична болка. Друг важен рецептор при управлението на хроничната болка е GABA, върху който серотонинът успешно влияе. Сегментната аналгезия във връзка с облекчаване на болката може да има добър ефект върху мускулния тонус, да подобри движението и съответно да омекоти и заздравее. Сегментно, соматичната и висцералната аферентна информация се събира в дорзалния рог. „Насочената болка“, която може да произхожда от коремен орган, може да се възприеме като произтичаща от мускулатурата на коремната стена, която се доставя от същите сегментни инервации. Висцералната болка може да бъде потисната чрез обръщане на този процес чрез стимулиране на подходящи соматични рецептори на същото сегментно ниво, което е най-полезно, ако не е възможно да се използват локални акупунктурни точки. Висцералната ноцицепция на „насочена болка“ има дерматомално разпределение и повърхността на тялото е добре картографирана при хората, за да представи областите на болка, свързани с различните висцерални органи.

Акупунктурата има своя ефект и чрез някои промени в ЦНС. Смята се, че супрасегментните ефекти на акупунктурата се дължат на стимулирането на низходяща антиноцицептивна мрежа, която се проектира от няколко области на мозъка към гръбначния мозък на гръбначния рог. Мозъчните области включват хипоталамуса, дорзолатералната префронтална мозъчна кора и цингуларния гирус, вентралната тегментална област на средния мозък и периакуедукталното сиво вещество (PAG), nucleus raphe magnus на продълговатия мозък, locus ceruleus на моста.

Добре известно е, че акупунктурата действа чрез освобождаване на норадреналин и серотонин във всички сегменти на дорзалния рог и следователно се припокрива със сегментните аналгетични ефекти на акупунктурата и засилва както локалната, така и сегментната аналгезия. Централните механизми на акупунктурната аналгезия могат да бъдат полезни при много състояния, включително тревожност, стрес и хронична болка, особено при ортопедични и неврологични заболявания.

В заключение, можем спокойно да кажем, че акупунктурата като алтернативен метод за управление на болката е ефективен и безопасен метод. А в комбинация с електроакупунктура ефектът е доста задоволителен. През последните години се появиха много изследвания, главно в хуманната медицина, които използват fMRI като доказателство за ефективността и въздействието върху ЦНС. Във ветеринарната медицина също има изследвания, проведени с термография, чиято цел е същата. С други думи, имаме достатъчно за медицина, базирана на доказателства.