Акупунктура, как работи?

Чрез преминаване през Qi, жизнената енергия, която циркулира във всеки жив организъм. Преминаваме през философията на Ин и Ян, тъмната и светлата енергия и страните, стигаме до научната обосновка и отговора на въпроса как действа акупунктурата. И всъщност колко ефективен е при лечение на остра и хронична болка.

През последните години вече има клинични изследвания, ветеринарни и човешки, които доказват ефективността на акупунктурата чрез различни изследователски методи. Поставянето на игли в определени акупунктурни точки стимулира периферната нервна система, а оттам и централната. Акупунктурният аналгетичен ефект концептуално може да бъде разделен на три сегмента: локален, сегментен (мозък) и надсегментален (гръбначен мозък), и не забравяйте екскретираните ендогенни опиоиди и подтискащи възпалението.

Но да започнем отначало. Какво представляват акупунктурните точки?

Те имат специфично анатомично местоположение, което съответства на места с висока концентрация на нервни окончания, малки кръвоносни и лимфни съдове и имуномодулиращи клетки, като мастоцитите. Много акупунктурни точки са близо до области, които генерират болка и мускулна дисфункция, които включват мускулно-сухожилни връзки, миофасциални тригерни точки и мускулни двигателни точки.

И какво се случва, когато вкараме иглата?

Локалният ефект, който предизвиква, е реакция на всички структури, които се намират в дадена точка. Това са кръвоносни съдове, имуномодулиращи клетки и аферентни нервни окончания, които реагират на допир, натиск, болка и химически промени; мускули; жлези; и съединителната тъкан, всички допринасят за неговите ефекти. Тези структури взаимодействат с акупунктурната игла близо до мястото на въвеждане и нервната система се стимулира както локално, така и дистално. Когато забием иглата и я манипулираме, получаваме нещо като залепване на местната тъкан към иглата. Колагеновите и еластиновите влакна се увиват около иглата, което води до деформация на локалната колагенова матрица. Стимулирането на нервните окончания предизвиква каскада от освобождаване на цитокини, активиране на мастоцитите и вазодилатация в отговор. По-дълбокото вкарване на иглата също води до по-интензивна реакция. Акупунктурата стимулира локалното освобождаване на ендогенни опиоиди от лимфоцити, макрофаги и гранулоцити в околните тъкани. Тези опиоиди действат върху рецепторите на периферните нерви в тъканта, за да потиснат разпространението на ноцицептивните сигнали. При използване на електроакупунктура с различни честоти се засилва ефектът на разделяне на различни ендогени. Освобождаването на бета-ендорфин, енцефалин и орфанин може да се наблюдава след нискочестотна стимулация (2-4 Hz), докато освобождаването на серотонин и норепинефрин се наблюдава след по-високи честоти (80-100 Hz).

По време на ембриогенезата сегментите на гръбначния мозък и гръбначния стълб се развиват в близък синхрон, което обяснява как нервите и корените на всеки сегмент на гръбначния мозък са разпределени между гръбначния стълб. Тъй като соматичният дерматом (област от кожата, инервирана от един сегмент на гръбначния мозък) се разширява по повърхността на тялото, неговата първоначална сегментна инервация се запазва. Има значително припокриване на периферните нерви в тези кожни области. Поради тази свързаност чрез споделена инервация, всяка част от отделен сегмент има потенциала да модулира други части от същия сегмент. Акупунктурата провокира много антиноцицептивни ефекти на ниво гръбначен мозък. Активността на NMDA рецепторите, които играят важна роля в модулирането на хронична и патологична болка, е намалена. Това активиране води до по-голям, по-болезнен отговор на стимули чрез промяна на прага за изстрелване на нервите.

Поради този ефект акупунктурата има голям потенциал за лечение на хронична болка. Друг важен рецептор в управлението на хроничната болка е GABA, върху който серотонинът успешно успява да повлияе. Сегментната аналгезия във връзка с облекчаване на болката може да има добър ефект върху мускулния тонус, да подобри движението и съответно да оросява и лекува. Сегментно, соматична и висцерална аферентна информация се събират в дорзалния рог. „Насочената болка“, която може да произхожда от коремен орган, може да се възприеме като произтичаща от мускулатурата на коремната стена, която се доставя от същата сегментна инервация. Висцералната болка може да бъде потисната чрез обръщане на този процес чрез стимулиране на подходящи соматични рецептори на същото сегментно ниво, което е най-полезно, ако не е възможно да се използват локални акупунктурни точки. Висцералната ноцицепция на "насочената болка" има дерматомно разпределение и повърхността на тялото е добре картографирана при хората, за да представи областите на болка, свързани с различните висцерални органи.

Акупунктурата оказва влияние и чрез някои промени в ЦНС. Смята се, че надсегментните ефекти на акупунктурата се дължат на стимулирането на низходяща антиноцицептивна мрежа, която се проектира от няколко области на мозъка към гръбначния мозък на гръбначния рог. Мозъчните области включват хипоталамуса, дорзолатералната префронтална мозъчна кора и cingulate gyrus, вентралната тегментална област на средния мозък и периакведукталното сиво вещество (PAG), nucleus raphe magnus на медулата, locus ceruleus на pons.

Добре известно е, че акупунктурата действа чрез освобождаване на норадреналин и серотонин във всички сегменти на дорзалния рог и следователно се припокрива със сегментните аналгетични ефекти на акупунктурата и подсилва както локалната, така и сегментната аналгезия. Централните механизми на акупунктурната аналгезия могат да бъдат полезни при много състояния, включително тревожност, стрес и хронична болка, особено от ортопедични и неврологични състояния.

Разбира се, има много какво да се каже, но нека бъде за следващата публикация за алтернативни методи за справяне с болката. В заключение можем спокойно да кажем, че акупунктурата като алтернативен метод за справяне с болката е ефективен и безопасен метод. А в комбинация с електроакупунктура ефектът е доста задоволителен. През последните години излязоха много изследвания, главно в хуманната медицина, които използват fMRI като доказателство за ефективността и въздействието върху ЦНС. Във ветеринарната медицина също има изследвания, провеждани с термография, чиято цел е същата. С други думи, имаме достатъчно за медицина, основана на доказателства.